Защо се вкопчваме в самообвинението след раздялата…

Самообвинението дава илюзия за контрол. Ако можеш да посочиш какво си направила „грешно“, може би ще успееш да предотвратиш тази болка да се повтори в бъдеще.

Може би ще можеш да пренапишеш миналото в ума си. Може би ако беше направила нещо различно, нямаше да си тук сега, събирайки парчетата.

Обвинението е клетка. То те държи в миналото, хваната в надеждата, че ако анализираш случилото се достатъчно пъти, по някакъв начин ще можеш да поправиш щетите.

А ако го пуснеш? Тогава какво остава?
Тогава идва най-трудната истина, че понякога нещата се разпадат по причини, които нямат нищо общо с нас.
И това е ужасяващо.

В самoобвинението има странно усещане за сигурност. То ти дава причина, отговор, нещо, за което да се държиш. Ако вината е твоя, поне има смисъл, има логическа нишка, която можеш да следваш. Ако го пуснеш, остава само неизвестното, а то често изглежда непоносимо.

Обвинението те пази от срещата с хаоса на несигурността. Пази те от скръбта по това, което е приключило. Пази те от страха, че може би никога не си имала контрол.

Да се освободиш от самoобвинението не означава да си безсилна. Означава, че най-после си свободна.

Свободна от лъжата, че е имало нещо, което е трябвало да направиш, за да промениш случилото се.

Свободна от фалшивото вярване, че не си била достатъчна.

Свободна от безкрайните кръгове на самонаказание, които те държат вързана за минало, което вече не съществува.

Да пуснеш обвинението е плашещо, защото означава да влезеш в нова реалност, в която не живееш в съжаление, а в приемане.

Реалност, в която вече не си прикована към историята на страданието, а започваш нова глава, тази на силата.

Какво всъщност се случва, когато спреш да се обвиняваш:

– Пускаш илюзията, че си имала контрол над неговите избори.

– Пускаш вярванеро, че неговата любов е можела да те спаси или направи щасрлива .

– Стъпваш изцяло в силата на собственото си изцеление.

Това е най-плашещото и най-живото нещо, което някога ще направиш.

Достатъчно дълго си се наказвала. Време е да се освободиш.