Защо продължавам да се влюбвам в мъже, които не могат да ме обичат?

“Мъжът, когото избираш, е отражение на твоето детство.“

Това е колкото вярно, толкова и болезнено.

Много жени се влюбват в мъже, които напомнят на отсъстващ, недостъпен или агресивен баща. Това е така, защото нервната им система е програмирана да търси познатото, а не безопасното.

Неизлекуваните рани търсят внимание. Вътрешното дете гони емоционално недостъпни или агресивно мъже с надеждата, че този път историята ще завърши по различен начин. Че този път някой ще я избере, разбере, ще остане, ще я защити.

Тези романтични фантазии задълбочават травмата, докато не избереш да прекъснеш модела. Това изисква радикална честност със себе си и дълбоко изцеление на вътрешното ти дете.

Може да се питаш: „Защо продължавам да се влюбвам в мъже, които не могат да ме обичат?“

Защото част от теб все още се опитва да поправи първия мъж, който не го направи. Баща ти. Онзи, който пръв е нарушил доверието ти. Докато тази рана не бъде видяна и изцелена, ще се опитваш да я лекуваш в прегръдките на други.

Ако раните ти не са излекувани, ще продължаваш да привличаш същия тип мъж какъвто е бил баща ти. Цикълът се повтаря не защото си обречена или нямаш късмет, а защото вътрешното ти дете все още търси любовта, която никога не е получило.

Истината е следната: любовта не боли. Травмата боли. Много хора бъркат интензивността на травматичната връзка със страст. Бъркат тревожността с химия. Бъркат емоционалния хаос с любов.

Ако в една връзка често се чувстваш като „твърде много“ или „недостатъчна“, това не означава, че има нещо грешно в теб. Това означава единствени, че носиш в себе си неудовлетворените нужди на едно момиче, което е искало само да бъде прието, чуто и видяно.

Заслужаваш мъж, който подкрепя процеса ти на изцеление. Мъж, който не се опитва да те довърши, а те вижда цяла. За да го срещнеш, първо трябва да се срещнеш със себе си.