Защо се отхвърляме като жени – част I

За много жени отхвърлянето на женското започва още в самото начало на съзнателния ни живот – когато се сблъскаме с първообраза на това какво означава да си жена и останем силно разочаровани от него.

Днес ще разгледаме една много конкретна семейна динамика, която е в корена на много себеомраза и отхвърляне.

В тази динамика бащата е контролиращ, насилник, доминираща фигура. Майката е безгласна, примирена, търпи насилието и зачерква себе си в подчинение и в името на мира в семйството.

Когато едно момиче расте в такава среда, първообразът и за жена е това, което вижда в майка си. Слаба, примирена, смачкана, унижавана.

Детето вижда това и усеща, че това не е естествено състояние. Вижда всичко и го прекарва през своя вътрешен филтър. Появява се озлобяване към родителя насилник и към майката, която се поставя в тази подчинена роля.

Появява се и силно желание за справедливост, за защита на майката. Това желание идва от огромното чувство за безсилие, защото детето реално не може да направи нищо, въпреки че много иска.

В този момент се получава разцепване.

Момичето е жена, но образът за жена го отблъсква. Това е всичко, което вижда, и това се записва в нервната система като определение за жена. Подчинена, смачкана, унижавана, слаба. Момичето не иска това за себе си, не иска да бъде такава. Не иска да попадне в същото положение.

Появява много дълбок срам, защото детето вече е идентифицирало женската си идентичност с образа на майката. Момичето се срамува от това, че е жена.

Ставайки свидетели на насилие, било то емоционално или физическо, децата поставят себе си в центъра на събитията и смятат, че те носят вината за случващото се. Започват да възприемат себе си като лоши и неправилни и да носят дълбоко срама от това.

Срамът се усилва и по още един параграф – безсилието да промени нещо в себе си или в родителите, за да спре техните кавги.

В този момент се появява вътрешен обет.

Щом не може да защити майка си, ще защити себе си.

Само че…

Момичето няма модел за силна жена, няма пример. Няма образ, който да покаже как изглежда силата в жената. За нея жена = слабост, унижение, болка.

❗️Единственият модел за сила в неговият свят е образа на бащата.

Така се научава, че силата означава да си шумен, да си контролиращ, да си агресивен, да си обсебващ, да заявяваш себе си чрез натиск и манипулация.

Момичето пораства в жена, която се мрази за това, че е жена, защото свързва жената със слабост и подчинение иска всячески да избяга от тази идентичност и да бъде “силна”.

Силата се възприема през това, което е видяно в бащата. Агресия, контрол, смачкване на другия.

Това води до редица проявления в зрелия живот:

– силно желание за контрол във връзките и върху определени ситуации

– желание за перфекционизъм в отношенията

– лесна избухливост и загуба на център, когато нещата не са по определен начин

– много и много конкретни очаквания към партньора, приятелите, колегите и въобще взаимоотношенията с други хора

– съревнование с партньора

– липса на удоволствие при интимност или загуба изцяло на либидо

В същото време:

– неглижиране на собствените нужди

– склонност към свръх

– компромиси на цената на себе си

– висока самокритичност

– нужда от себедоказване

В зряла възраст започва да се вижда и един парадокс.

Въпреки вътрешната съпротива, в тази жена започват да се проявяват качествата на майката, които като дете са били отхвърляни. А именно нерешителността, неувереността в себе си и страха да предприема действия.

В същото време се проявяват и качества на бащата, които също е отхвърляла като дете – агресията, контрола, манипулациите.

Така се стига до усещането, че човек е комбинация от двете.

Това усилва срама допълнително. Появява се омраза към себе си. Омраза към себе си в ролята на жената, която може да бъде слаба, подчинена и унижавана. Омраза към себе си и в ролята на жената, която е контролираща, изискваща, обсебваща, която мачка, за да се защити.

Тук започва и истинската работа в „Цяло Сърце“.

Не става дума да се „поправиш“, нито да спреш едното поведение и да засилиш другото. Става дума да се върнеш точно там, където е започнало това разцепване, и да срещнеш онова малко момиче, което е взело решение, че трябва да се защитава по този начин.

Да се види безсилието, което стои под контрола и агресията, както и болката и срамът, които стоят под примирението и оттеглянето. Да се създаде вътрешно усещане за сигурност, в което жената не е нито смачкана, нито нападаща, а има достъп до себе си.

Оттук започва постепенното изграждане на различен вътрешен образ за това какво означава да си жена и какво означава да имаш сила, без това да минава през загуба на себе си или през контрол над другия.