Когато той си тръгне заради друга в най-уязвимияза теб момент…

Раздялата, изневярата или замяната в периода на ранното майчинство е травма, която засяга тялото, ума, идентичността и способността на жената да бъде в контакт със себе си и с децата.

Има два момента, в които това се преживява с особена тежест.

Първият е следродилният период.

Жената е в процес на възстановяване. Тялото ѝ е преминало през огромен физически шок.

Нервната система е хиперактивна. Хормоналният баланс е нестабилен.
Сънят е мираж. Носи нова роля, в която още не се чувства стабилна.

И най-важното, има нужда от присъствие, грижа и усещане за безопасност.

Когато точно в този период партньорът си тръгне, изневери или я замени, болката се преживява не само като емоционален удар, а като пълна загуба на опора, на усещането, че светът е сигурно място.

Вторият етап е, когато децата вече са малко по-големи, но все още са напълно зависими от майката.

Жената вече функционира, организира, планира, грижи се, но все още не разполага с вътрешен капацитет да преживее подобна криза.

И в двата случая жената няма време, в което да бъде слаба и да изживее болката си.

Вътре в нея се активира травматична реакция на няколко нива, физиологично, емоционално и идентичностово.

Нервната система преминава в състояние на постоянна свръхбдителност и тревожност, защото психиката не може да понесе още един срив.

Следродилният период сам по себе си е период на физиологична криза, дори когато жената получава подкрепа.

Тялото ѝ е в процес на възстановяване, след кръвозагуба, хормонален срив, често и след интервенции или разкъсвания.
Хормоните, особено естроген и прогестерон, се променят рязко. Нивата на кортизол остават високи.Иммунната система все още е уязвима.

Когато точно в този момент се случи раздяла или изневяра, се прибавя втори остър стресов фактор, който влошава физиологичното възстановяване.

Много жени в такава ситуация не успяват да се възстановят напълно физически, развиват хормонален дисбаланс, цикълът им не се нормализира месеци наред, а понякога се отключват автоимунни реакции, свързани с хроничен стрес.

В допълнение, денят и е изцяло ангажиран с грижата за друг: ставане през нощта, носене, хранене, координиране, организиране.

Няма момент, в който да остане насаме с чувствата си.

Болката остава в нея, но няма възможност да бъде изразена. Нито пред децата, нито в безопасно пространство.

В тази реалност тя започва да се разкъсва между две несъвместими нужди:
да бъде стабилна майка, която присъства, обича, отговаря и да бъде човек, който е преживял загуба, предателство, унижение, болка.

Вътрешният емоционален процес е сходен, когато раздялата настъпи на по-късен етап, когато децата вече са малко по-големи, но все още изцяло зависими от майката.

Болката, която няма къде да излезе, се потиска навътре.

Там започва да се проявява като:

– тревожност (постоянна, често без конкретна причина)

– свръхчувствителност към шум, претоварване, докосване

– емоционална преумора и раздразнителност

– чувство за вина, че не е “достатъчно спокойна и търпелива”

– Невъзможност да усеща радост

В ежедневието това се отразява на способността ѝ да се ангажира с децата, да присъства емоционално, да се радва на контактите си с тях.

Тя изпълнява функциите си механично, но често чувства празнота или напрежение. Това състояние не изчезва от само себе си. Натрупването продължава, докато организмът не започне да сигнализира, че не може повече да компенсира.

Ако тази жена си ти, знай, че не си сама и ме е срамно да потърсиш помощ.