Как точно ми помага това да си спомням миналото, когато страдам в настоящето?

Това е въпрос, който много хора задават, когато вече са опитвали различни подходи и терапии, прочели са всичко по темата, НО болката продължава да се повтаря.

Особено когато се чувстват виновни, объркани и сякаш не могат да излязат от един и същи емоционален сценарий, въпреки че логично разбират какво се случва.

Жената, с която водих тази сесия, беше изтощена. Мъжът, с когото е била във връзка от близо две години, си тръгнал без никакво предупреждение. Просто е изчезнал без обяснение. След няколко месеца тя събира сили да се свърже с него.

Той отговаря и се съгласява да се виждат, но рядко и неясно. Появява се и изчезва, използва я. Показва внимание, но без яснота и стабилност.

В даден момент той отново прекъсва комуникацията без никакво обяснение. Тя преживява това като второ изоставяне.
Чувства се безпомощна. Отчаяно търси начин да се свърже с него. Измисля причина, че има нужда от помощ, за да го провокира да ѝ обърне внимание.

Когато той разбира за лъжата, реагира с гняв. Нарича я луда, лоша и я заплашва, че ще се обади в полицията, ако отново го потърси.

Въпреки неуважението, с което той се е отнесъл с нея и с връзката им, тя е убедена, че го е загубила, защото е постъпила зле и го е разочаровала. Това състояние не се обяснява с логика. Тя знае, че е била третирана зле. Знае, че няма никакво реално основание да се чувства виновна.

НО

Това, което се активира в нея, не е реакция на настоящата ситуация, а на дълбоко вкоренен емоционален модел от миналото.

Вината като ранен механизъм за емоционално оцеляване

Когато едно дете расте в среда с повишен стрес, напрежение, викове, отхвърляне или емоционално отсъствие, най-достъпният начин да разбере случващото се е да поеме отговорност.

“Ако съм причината за тяхната реакция, тогава може би мога да я контролирам.”

“Ако се държа по-добре, може би няма да се ядосват.”

“Ако съм по-тиха, може би ще ме обичат.”

Когато детето несъзнателно вярва, че е отговорно за поведението на възрастните около него – това е просто защитен механизъм. Така детето си създава фалшиво усещане за контрол и по-малко усещане за безсилие.

По този начин вината се превръща в стратегия за сигурност. Ако детето вярва, че вината е в него, то развива усещането, че може да избегне наказанието, виновете, боя чрез съобразителност, покорство или старание.

Тази програма обаче не изчезва с възрастта. Тя се активира всеки път, когато в живота на възрастния човек се появи ситуация, която прилича на старата заплаха – отдръпване, осъждане или емоционален студ.

Нервната система реагира на миналото, не на логиката

Когато някой се държи зле с вас, вие се чувствате виновни….Това е неврологична реактивация на преживяване, което е кодирано в тялото много преди настоящата ситуация.

Спомени, които често не са свързани с конкретни случки, а с телесни усещания като стягане в гърлото, задържане на дъха, потискане на сълзи. Това е начинът, по който преживяванията от детството остават живи в нервната система.

Тялото разпознава познат модел и реагира автоматично:

“Сигурно съм направила нещо лошо.”
“Той има право да се гневи.”
“Не трябваше да го търся.”

Така се връщаме в състояние, което не отразява настоящата ситуация, а структурата на старата емоционална травма.

Работата с миналото има цел – да промени автоматичната реакция на тялото

Емоционалното осъзнаване само по себе си не променя начина, по който реагира нервната система. Можем да разбираме, че нямаме вина. Можем да анализираме ситуациите. Но докато телесната реакция остава същата, вина, срам, самобичуване, преживяването на травмата продължава да се повтаря.

Техники като ТЕС (Техники за Емоционална свобода) работят директно с тези емоционални отпечатъци. Те позволяват да се върнем към първоначалния емоционален код и да го преработим по начин, който е едновременно нежен и дълбок.

В тези сесии човек не просто “си спомня” събитието, а го преживява с нови ресурси на подкрепа, яснота, усещане за стойност.

Това променя емоционалното значение, което нервната система свързва с подобни ситуации и съответно променя и нашите реакции и разбирания в сегашния момент.

Този процес е свързан с невропластичността – способността на мозъка да създава нови невронни връзки, когато дадена памет бъде свързана с различен емоционален контекст.

Преработеното минало променя реакциите в настоящето

Когато работим с ранните преживявания, не търсим виновни. Търсим произхода на една защитна програма, която някога е била необходима, но днес води до саботаж.

Вината, която някога е давала усещане за контрол, днес поддържа цикъл на самообвинение и оставане в разрушителни връзки.

Спомнянето на миналото не е форма на връщане назад, а инструмент за пренаписване на автоматичната реакция, която се задейства в моменти на стрес, загуба или отхвърляне.

Ако се чувстваш хваната в капан на вина и самообвинение, дори когато логично знаеш, че не си направила нищо лошо, знай, че това не е слабост. Това е просто емоционална програма, създадена в момент, когато си имала нужда от защита.

В програмата „Цяло Сърце“ работим с тези модели директно на телесно и подсъзнателно ниво.

Онлайн. Индивидуално. Интензивно, но с уважение към твоето темпо и реална промяна в начина, по който тялото и нервната система реагират.

Ще се радвам да бъда до теб по този път

цялосърце.бг

Виктория Петрова

Сертифициран ТЕС терапевт
Работа с вътрешното дете

Сподели

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *