Какво казва науката за ТЕС (Техника за емоционална свобода) и какво е приложението и в работата с „Цяло Сърце“

През последните десетилетия изследванията започват все по-ясно да показват връзката между емоционалния стрес и физическите процеси в организма. Става ясно, че силните преживявания не влияят само на настроението или мислите.

Те се отразяват върху хормоналния баланс, върху възпалителните процеси, върху имунната система и върху начина, по който мозъкът обработва информацията за заплаха и безопасност.

Това постепенно променя и начина, по който се разглеждат психологическите методи за работа със стрес и травма. Все по-голямо внимание започват да получават подходи, които работят не само с мисловните модели на човека, но и с физиологичните реакции на нервната система.

Един от методите, които през последните години привличат интереса на изследователите, е ТЕС (Техника/и за емоционална свобода).

Първоначално метода се използва в практиката от терапевти и коучове, а по-късно започват да се провеждат и клинични изследвания, които се опитват да оценят ефекта му чрез измерими показатели.

Днес вече съществува натрупваща се научна литература, включваща рандомизирани контролирани проучвания и мета-анализи, които разглеждат ефекта на ТЕС върху тревожност, депресия, посттравматичен стрес и физиологичните реакции на организма към стрес.

Какво представлява и как работи ТЕС

ТЕС е метод, при който човек насочва вниманието си към конкретно емоционално преживяване, спомен или вътрешен конфликт, докато едновременно стимулира с леко потупване определени точки по тялото.

Тези точки не са случайни. Те съвпадат с акупунктурни точки, използвани в традиционната китайска медицина от векове, и са свързани с регулацията на нервната система.

Методът включва няколко процеса едновременно. Човек се фокусира върху конкретната ситуация или спомен, назовава емоцията, която изпитва, и наблюдава как тя се проявява в тялото.

Така в процеса участват едновременно когнитивното осъзнаване, емоционалният заряд и физиологичната реакция на организма.

Това е важно, защото преживяванията не се съхраняват само като мисловни спомени. Те се съхраняват и като телесни реакции. Най-новите изследвания върху преживяването на емоционалната травма показват, че силните емоционални събития оставят следа в начина, по който нервната система реагира на заплаха, в мускулното напрежение и в автоматичните защитни реакции на организма.

Именно затова човек често може логично да разбира дадена ситуация, но въпреки това да продължава да изпитва силна тревожност, страх или необяснима тъга.

ТЕС работи именно с този слой на преживяването. Когато човек се фокусира върху конкретния спомен, той активира емоционалния запис, свързан с него.

Потупването на акупунктурните точки едновременно стимулира нервната система по начин, който подпомага нейното успокояване.

Така споменът остава активен в съзнанието, но организмът постепенно започва да излиза от състоянието на стресова мобилизация.

Тук идва моментът и на повторното консолидиране на паметта и телесната памет

Невронауката описва процес, известен като повторно консолидиране на паметта. Когато даден емоционален спомен бъде активиран, той временно става “отворен“ за преработка, преди отново да бъде записан в мозъка.

Ако в този момент човек преживее спомена в състояние на по-голяма физиологична регулация, емоционалният заряд, свързан с него, може постепенно да намалее.

Това е причината в съвременните модели за работа с травматични преживявания да се обръща голямо внимание на състоянието на нервната система. Споменът не се променя чрез логическо убеждаване, а чрез ново емоционално преживяване, което променя начина, по който той е записан в паметта.

Изследванията върху травмата също показват, че преживяванията се съхраняват и като соматична или телесна памет. Това означава, че част от реакцията на организма се проявява като автоматично напрежение, страх или мобилизация, дори когато човек рационално знае, че опасността вече не съществува.

Методи като ТЕС работят именно с този слой на преживяването.
Част от изследванията върху ТЕС разглеждат ефекта на техниката върху физиологичните реакции на организма към стрес.

Едно от най-цитираните изследвания е това на Church, Yount и Brooks (2012), в което се измерват нивата на кортизол – основният хормон на стреса. След едночасова сесия с ТЕС участниците показват средно 24% намаляване на кортизола, докато при контролните групи намалението е значително по-малко.

Някои изследвания също предполагат, че стимулирането на акупунктурните точки може да влияе върху активността на амигдалата – мозъчна структура, която участва в реакцията на страх и заплаха. Когато активността на амигдалата намалее, нервната система по-лесно преминава от състояние на мобилизация към състояние на регулация.

Една от най-добре изследваните области за ТЕС е тревожността и депресията. Мета-анализи разглеждащи десетки клинични проучвания показват значително намаляване на симптомите на тревожност в дългосрочен план

ТЕС е изследван и при посттравматично стресово разстройство. Мета-анализът на Sebastian и Nelms (2017), обхващащ 7 рандомизирани контролирани проучвания, показва значително намаляване на симптомите на ПТСР.

В някои изследвания повече от 60% от участниците вече не покриват диагностичните критерии за посттравматично стресово разстройство след проведените сесии.

Една от най-интересните линии на изследване е свързана с влиянието на ТЕС върху генната експресия. Изследване от 2013г показва, че след интервенция с ТЕС се наблюдават промени в експресията на 72 гена, свързани с имунната функция, възпалителните процеси и клетъчната регулация.

Тези резултати не означават, че техниката “променя гените“, а че може да влияе върху начина, по който определени гени се активират или деактивират в отговор на стрес.

Това е област, която все още се изследва и изисква повече проучвания, но тя показва колко тясно са свързани емоционалният стрес и биологичните процеси в организма.

Как използваме ТЕС в “Цяло сърце“

В работата в “Цяло сърце“ с жени преживели тежка раздяла или изневяра ТЕС се използва в комбинация с работа с наранените части на “вътрешното дете”.

Фокусът е върху разпознаването на ранните преживявания, в които човек е започнал да поставя под съмнение собствената си стойност и да изгражда убеждения за любовта, изоставянето и приемането.

Когато тези преживявания се активират в настоящето, ТЕС позволява постепенно да се освободи емоционалният заряд, който те носят.

Това прави възможно човек да реагира на настоящите ситуации не през старите емоционални записи, а от позицията на по-голяма вътрешна стабилност.

 В работата с ТЕС и нараненото “вътрешно дете” постепенно започват да се освобождават: 

Скръбта и болката от разбитото сърце, които са толкова силни, че понякога дори не намираш думи да ги назовеш.

Срамът и вътрешният глас, който нашепва, че не си била достатъчна.

Гневът и яростта към бившия партньор или към другата жена.

Болезненото обвинение към самата себе си, че си останала твърде дълго или че не си разпознала навреме знаците.

Натрапчивото мислене за новата му връзка или за това, което публикува в социалните мрежи.

Болката от усещането, че си била заменена, онова смазващо чувство, че някой “по-добър” е заел твоето място.

Тревожността и непрекъснатото премисляне на случилото се.

Старите рани от детството, които подобни преживявания изкарват на повърхността: усещането, че не си била видяна, чута или защитена.

Физическите симптоми, които често се появяват вследствие на силен емоционален стрес: напрежение в тялото, изтощение, главоболие, проблеми със стомаха и червата, обостряне на автоимунни състояния.

Тази работа осветява и по-фините, но също толкова болезнени модели:

Постоянното угаждане на другите и даването повече, отколкото получаваш

Страхът да поставяш граници или да казваш “не”.

Съмненията в себе си и непрекъснатото сравняване с други жени.

Убеждението, че “любовта винаги боли” или че “с теб е трудно да бъдеш обичана”.

Много хора се питат дали могат да използват ТЕС сами.

Отговорът е “да” техниката може да се практикува и самостоятелно и в много случаи това е полезен начин човек да регулира емоциите си в ежедневието.

 Когато обаче се докосне до по-дълбоките преживявания, свързани с ранни рани, силна болка или травматични спомени, работата сама със себе си често става трудна.

Причината не е в метода, а в естествените защитни механизми на психиката. 

Когато човек се доближи до болезнено място, умът му започва да избягва, да рационализира или да се връща към познатите мисловни кръгове.

Именно затова в по-дълбоката работа е важно присъствието на човек, който може да държи пространството спокойно и стабилно, докато тези преживявания се разглеждат.

Професионалистът не е просто човек, който прилага техника. Той помага да се видят връзките между преживяванията, да се остане в контакт с емоцията без тя да завладее изцяло процеса и да се премине през него по безопасен начин.

Затова изборът на човек, с когото работиш, има огромно значение.

Методът е инструмент, но качеството на присъствието, опитът и човешката зрялост на човека срещу теб често определят колко дълбока и истинска ще бъде самата работа.

С обич,
Виктория Петрова

Холистична трансформация – “Цяло Сърце”

Създател – “Маратон на добротата”

PS
Сесиите в програмата са индивидуални и се провеждат онлайн.

“Цяло Сърце” е за жени преживели тежка раздяла, изневяра или токсична връзка, които искат не просто да се освободят от емоционалния товар, но и да открият и изцелят корена на своята болка и да прекъснат повтарящите се модели на нездравословни взаимоотношения.