„Когато сърцето тъгува за това, което е изгубило, духът се радва на това, което е останало…“

Когато нещо си е тръгнало завинаги, вниманието се фиксира върху онова, което липсва.

Появява се усещането, че в тази празнина няма живот, няма посока, няма на какво да се стъпи.

Човек започва да вярва, че всичко се е сринало и че е останало само онова, което боли.

Вътре в нас обаче продължават да съществуват съществените неща, които не могат да бъдат изгубени.

Остава дъхът. Остава тялото, което усеща. Остава възможността да разпознаеш кое вече не ти принадлежи. Остава поривът за вътрешен мир и хармония.

Тези малки опори често ни се струват като незначителни и далечни, но точно те дават достъп до дълбокото.

Трнсформацията започва именно оттам, не от загубата, а от онова, което е останало живо.

Холистичният подход, Цяло Сърце, не търси начини да заличи миналото.

Целта не е да забравиш, а да възстановиш връзката със себе си, през тялото, през усещането, през паметта, която не се изразява с думи, но тежи всеки ден.
В тази работа търсим дълбочина, не обяснение. Търсим освобождаване, не анализ.