Защо обвиняваме себе си за действията на другите…

Жена с две породени деца под 4 годишна възраст се чувства виновна, защото съпругът и е изневерил и изоставил нея и децата заради друга жена.

“Вече не изглеждам както преди…”

“Постоянно съм изморена и изнервена…”

“Може би е нормално да потърси друга…”

За да продължи агонията и унижението, съпругът на дамата подава документи за развод, но си оставя вратичка за връщане обратно:

“Ако ще става нещо между нас, то може и след развода да стане, сега искам развод.”

Защо тя избира да остане в очакване и да агонизира всеки ден в надежда, че може би ще спаси семейството си?

Защо избира да търси вината в себе си, когато отношението от отсрещната страна показва всичко друго, но не и любов.

Да предадеш жената до себе си в най уязвимия за нея момент и след това да я измъчваш напълно съзнателно оставяйки я в неизвестното да оцелява върху сламка надежда…това е жестокост. Но защо вместо да я види тази жестокост, жената продължава да обвинява себе си?

 Още от най-ранно детство научаваме едно нещо: когато сме „добри“, получаваме внимание и приемане. Когато сгрешим, ни наказват с отхвърляне, мълчание или студенина. А понеже детето не може да оцелее без любов, започваме да вярваме, че вината е в нас. Това ни дава илюзията, че поне можем да поправим нещо.

Този механизъм често остава блокиран в нас и десетилетия по-късно продължава да диктува как възприемаме всяка връзка.

Даваме си сметка, че някой се отнася зле с нас, но автоматично търсим вина в себе си. Започваме да се стараем повече. Да се извиняваме. Да се срамуваме, че сме разочаровали хора, които реално ни нараняват.

Вината ни дава усещане за контрол. Ако всичко зависи от нас, значи има надежда. Ако този път сме „достатъчно добри“, може би няма да ни изоставят.

Този модел не се променя с времето, с логика, разбиране или говорене.

Променя се едва когато онази част от теб, която някога е замръзнала в болката, бъде видяна, прегърната и освободена. Когато извървиш пътя обратно към душата си.

А за мен ще бъде чест да съм там до теб в най-тъмните моменти, точно преди да изгрее цялото ти сърце.