Как да преживееш болката, че ТОЙ вече е продължил с друга след раздялата…

Нетърпимата болка, която много жени преживяват, когато разберат, че бившият им дългогодишен партньор вече има нова жена до себе си, обикновено не идва само от самия факт, че той е продължил напред.

Болката се усилва от мислите, които започват да се въртят в главата им. Почти винаги това са въпросите “ами ако…“.

Ами ако с нея е щастлив, а с мен не можа.

Ами ако с нея не е толкова ревнив.

Ами ако с нея успеят да създадат и запазят семейство, а с мен не.

Всяко едно “ами ако“ постепенно започва да подкопава усещането за собствена ти стойност. Зад тези въпроси много често стои едно дълбоко и често неосъзнато усещане вътре в нас, че проблемът може би е бил в нас.

“Щом с друга може, а с нас не се е получило, значи с нас нещо не е наред.”

Оттук почти естествено започва и сравнението с новата жена. Умът започва да търси отговор на въпроса защо с нея може да се получи нещо, което с нас не се е получило.

В главата започват да се въртят всякакви предположения от типа – “тя може би е по-лесна за обичане”, “по-спокойна е”, “по-разбрана”, “по-по-най”….

Другото, което често те разяжда отвътре, е че раздялата всъщност не е била приета като окончателна.

Много хора след раздялата продължават известно време да поддържат контакт, да се виждат или дори да бъдат интимни.

Това почти винаги оставяедна скрита надежда, че нещата могат да се оправят и че връзката може да се възобнови.

Когато обаче се появи новата жена, тази надежда се сблъсква челно с реалността. В този момент става ясно, че другият човек вече е продължил напред и връщане назад няма.

Именно тук се появява и усещането за безсилие. Болката идва не само от самата раздяла, а и от факта, че вече нямаме никакъв контрол над ситуацията.

Не можем да променим избора на другия човек. Не можем да върнем времето назад.

Колкото повече се въртим в мислите “ами ако“, толкова повече се отдалечаваме от реалността на случилото се.

Колкото повече отказваме да приемем реалността и поддържаме фантазията и надеждата жива, толкова повече удължаваме агонията си.

Истината е много по-проста и много по-трудна за приемане едновременно – връзката е приключила и другият човек е продължил напред.

Първата крачка към това болката да започне да отслабва е човек да признае точно това. Да спре да търси обяснения в безкрайните “ами ако“ и да се обърне към себе си.

Защото истинската промяна започва не когато разберем защо другият човек е направил своя избор, а когато го приемем. Едва тогава е възможно да завървим по пътя обратно към собственото си цяло сърце.

В тримесечната холистична програма “Цяло сърце“ работата започва от мястото, в което човек спира да се опитва да промени реалността и започва да се обръща към приемане.

Първата стъпка е да се даде място на емоцията такава, каквато е.

В трансформационните сесии работим с ТЕС (техники за емоционална свобода), които позволяват човек постепенно да регулира напрежението в тялото и да се докосне до емоциите, които стоят под повърхността на мислите. Вместо да се потискат или рационализират, тези емоции започват да се освобождават и интензивността им постепенно намалява.

Паралелно с това вниманието се насочва към по-дълбокия слой на преживяването.

Често раздялата активира стари вътрешни рани, свързани с усещането за изоставяне, недостатъчност или страх, че човек може да остане сам. В работата с вътрешното дете се стига до онези ранни моменти, в които са се формирали тези изводи за любовта и собствената стойност. Когато тези преживявания бъдат видени и преживени по нов начин, емоционалният заряд, който носят, постепенно се освобождава.

С всяка следваща стъпка човек започва да усеща повече вътрешна стабилност. Реалността не се променя, раздялата остава факт, но начинът, по който тя се преживява, започва да се променя.

Мястото на отчаянието и вътрешната борба постепенно се заема от по-спокойно приемане.

Когато човек възстанови връзката със себе си и започне да усеща собствената си стойност отвъд една конкретна връзка, реалността вече не изглежда като провал. Тя се превръща в част от пътя, който води обратно към собственото му цяло сърце.