---

Колко често ти се случва да кажеш „да“, когато всъщност искаш да кажеш „не“?

Да се съгласяваш с неща, които не искаш. Да премълчаваш, за да няма конфликт. Да поемаш чужди отговорности, да се съобразяваш непрекъснато с останалите, а накрая да останеш без сили за себе си.

Партньорът ти те приема за даденост.

Родителите ти продължават да се намесват в живота ти.

Децата ти не те чуват.

На работа постоянно ти възлагат още и още.

⚠️Това не е нещо, което можеш да решиш с още очаквания от другите да се съобразят с границите ти.

Това е вътрешен процес, който трябва да бъде видян и преживян, за да се промени.

Точно за това е тази среща.

В рамките на 2 часа ще преминеш през воден процес, в който ще стигнеш до мястото в себе си, където този модел се създава и се поддържа.

Ще работиш с това, което стои зад невъзможността да отстояваш границите си.

Ще се работи със срама и вината, които стоят в основата на тези вярвания, чрез работа с вътрешното дете.

💖 Процесът е групов, но преживяването е индивидуално.

Всеки ще стигне дотам, докъдето е готов в този момент.

За някои това ще бъде първото ясно разпознаване на този модел и пропукване в него.

За други ще бъде директна работа с по-дълбокия пласт и реално освобождаване от него.

Това, с което ще си тръгнеш, не е просто разбиране.

Ще си тръгнеш с реално движение в мястото, в което досега си усещала невъзможност да заявиш себе си.

С усещане за повече яснота, повече вътрешна стабилност и с различно отношение към себе си и към това, което искаш.

⚠️Това събитие не е за теб ако търсиш бързо решение или „магическо хапче“.

Не е за теб ако чакаш някой друг да те поправи, спаси или валидира като „онеправдана“.

Не е за теб, ако търсиш причината за трудностите в живота си извън себе си.

Това е за ТЕБ, ако си готова да поемеш отговорност за това, което преживяваш и да погледнеш навътре, дори когато не е удобно.

---

Какво стои зад трудността да поставиш и отстоиш границите си?

⚠️ Повечето хора вярват, че проблемът е, че „не могат да поставят граници“.

Но истината е, че поставянето на граници не започва с това да се научиш да казваш „не“.

То започва много по-дълбоко.

Точно за това е тази среща.

Защо ни е толкова трудно да поставяме граници?

Когато се опиташ да откажеш, често се появява вина.

Страх, че ще разочароваш някого.

Страх, че ще те отхвърлят.

Че ще изглеждаш егоист.

Че ще нараниш човека срещу себе си.

И тогава отново се съгласяваш.

Премълчаваш.

Правиш компромис със себе си.

После се натрупва напрежение.

Идва раздразнение, гняв, усещане, че никой не те уважава и не се съобразява с теб.

Казваш си:

„Хората постоянно прекрачват границите ми.“

„Никой не ме цени.“

„Всички само искат от мен.“

Но с времето започваш да забелязваш, че това не е случайност.

Това се превръща в модел.

Привличаш едни и същи отношения.

Попадаш в едни и същи ситуации.

Отново и отново поставяш другите пред себе си.

❗️Истината е, че хората рядко могат да уважават граница, която самите ние не вярваме, че имаме право да поставим.

А това право не се губи в настоящето.

То се губи много по-рано.

Когато си научила, че любовта трябва да се заслужи.

Че доброто момиче не отказва.

Че трябва да се грижиш за всички.

Че нуждите на другите са по-важни от твоите.

Че ако поставиш себе си на първо място, си лош човек.

Когато човек носи тези вярвания, той не просто не поставя граници.

Той дори не усеща къде свършва неговата отговорност и къде започва чуждата.

И точно затова всяка граница се усеща като опасност.

Защото отвъд нея стоят страхът от отхвърляне, вината, срамът и убеждението, че ако бъдеш себе си, няма да бъдеш обичана.

Ако разпознаваш себе си в това, което прочете, това е мястото, на което този цикъл може да бъде видян и променен.