“Останах с него заради теб…” сподели майка ми след 40 годишно съжителство в токсична връзка…

“Останах с него заради теб…” сподели майка ми след 40 годишно съжителство в токсична връзка…

Човек, който никога на е виждал и зачитал емоциите и, който я нагрубява, крещи срещу нея, обижда я, мърмори и като се забави повече от 15мин в магазина, дава и зор за всичко, никога не е доволен, вменява и вина, всичко трябва да се случва в живота им както той иска и разбира, вечна груба критика за  най-малкото и най-голямото нещо и т.н

Но тя избрала да остане заради мен и сестра ми. Да преглътне, да се зачеркне, да се сравни със земята, за да може ние да сме “добре” и да живеем в “семейство”.

Мили дами, които сте на същия кръстопът, моля прочетете как това семейство се отрази на мен и как е съвсем възможно да се отрази и на дъщерите ви ако продължавате да се страхувате и самозаблуждавате:

1. Израснах без никакво самочувствие и с вменено чувство, че не съм достатъчно добра

2. В тинейджърските си години излизах сутрин в 7:30 и се прибирах вечер в 12, за да не ги слушам и виждам как се карат и как я унижава, защото децата, чувстват всички емоции на родителите си и ги приемат за СВОИ!

3. Това съответно се отрази на училището ми

4. Намерих си гадже на 15 и това беше моето “бягство”

5.  На 19 си намерих ново гадже и реших, че на всяка цена това е човекът за мен и с него ще създам щастливото семейство, което никога не успях да имам с моите родители.

6. Последваха поредица от грешни избори, които омърсиха душата ми.

7. Човекът, с когото бях решила да създам това семейство ми казваше директно в очите, че не е готов за такава връзка, изневеряваше ми, отхвърляше ме, неглижираше емоциите ми, не му пукаше дали и как минавам през труднисти.

НО, аз си затварях очите, защото бях решила, че ще е ТОЙ и любовта ми ще го промени. Истината е, че ме беше страх, че не съм достатъчно добра, че не заслужавам любов, че ако се откажа от него едва ли не никой друг няма да ме иска…

8. Вселената ни раздели за две години. Поддържахме връзка от дистанция. След това се събрахме и АЗ му предложих да сключим брак…защото на всяка цена исках да създам семейството, което никога не бях имала.

9. Още изневери, приемане за даденост, започна да си позволява да ме обижда и да ми повишава тон. Затварях си очите, защото не бях достатъчно добра.

10. В професионален план нещата вървяха, но мъчно. Вечно се подценявах, свалях цената си, примирявах се с професии, които не са ми присъщи. Свеждах глава.

11. Родих му дете, след поредната изневяра. Вярвах, че детето и бащинството ще го променят. Изневери ми, докато бях бременна.

12. С цялата си слепота направих още едно дете с него.

13. Доведе любовнцата си вкъщи да живее с нас. Започна да ми крещи, да ме обижда, да ме критикува, да не зачита емоциите и чувствата ми и т.н. Превърна се във версия на баща ми.

14. Тръгнах си, а този човек обвини мен, че аз съм развалила семейството. Била съм преувеличавала. Ако ме съм правела “х” или пък съм правела “у” по-добре, той нямало да се сърди и да ми вика и да ме обижда и т.н.

15. Баща ми ми каза, че съм егоист и трябвало да си стоя с мъжа си заради децата, само да изгоним “натрапницата”, и всеки да си ходи където си иска, но да сме заедно заради децата…

16. Баща ми влезе в роля на “проваления родител”, заради “провалите” на детето си. Баща ми си позволява да ми казва (аз съм на 40г) как трябва да си живея живота, какво трябва да имам, за да съм щастлива и тн. Баща ми си позволи да ми каже, че съм негова собственост и няма значение аз какво мисля и искам, а само какво мисли и иска той. Баща ми си позволи да ми каже, че докато бил жив съм била длъжна да слушам и да изпълнявам каквото каже той и, че съм се отказвала от него и от майка ми и семейството си заради егоизма си.

Казах на баща ми, че от никой не се отказвам, но какво и защо правя с живота си е само и единствено моя работа и не дължа обяснение на никой и не разрешавам на никой да идвам в дома ми и да ми крещи и да рита столове. А ако той не може да приеме това има цялото право на света да се откаже от мен, но това ще бъде НЕГОВ избор, не мой…

Зачерквам всичко това и продължавам да си живея живота с моите разбирания, ценности, грешки, възходи и падения. Отне ми много време, болка и терапия, за да изляза от състоянието на вкопчване, безнадежност и липсва на самоуважение, до които е довело отрастването ми в това семейство.

Не съдя, нито пък оправдавам родителите си. Моите избори са следствие на травмите причинени от “семейството” и разбира се на моята слабост да бъда друга “въпреки” тях.

Вместо това повтарях модела, докато в един момент си казах стига. Ако аз не спра този цикъл той ще се прехвърли на децата ми.

Целта не е да се съдим и обвиняваме, а да си кажем истината. Открито, пред целия свят и ако може поне един човек да се замисли.

Истината е, че една майка е отговорна за емоционалното състояние на децата си, когато избере да живее с насилник и не няма разлика дали е физическо или емоционално насилието.

Истината е, че децата често като възрастни влизат или в ролята на насилника или на жертвата, защото това е бил техния модел и пример за подражание и изграждане на ценностна система. Едно дете няма как да знае какво е лобовта ако не я види в семейството си.

И другата истина е, че децата като възрастни вече имат избор да излязат от драмата или да я продължат. Никак не е лесно да излезеш, поне на мен не ми беше.

И тъкмо за това ми се иска повече майки да си дадат сметка какво точно означава “да стоим заради децата”.