Върни се към себе си и живота, който бленуваш

Индивидуална 3 месечна програма за жени, които искат да заобичат ежедневието си

Има момент, в който започваш да усещаш, че вече не харесваш живота си.
Че нещо в ежедневието ти е празно, изчерпано, без посока.
Че си изгубила връзката със себе си и с човека до теб.

Сутрин ставаш, отиваш на работа, връщаш се, вършиш всичко вкъщи, грижиш се за детето, лягаш си. На следващия ден всичко започва отначало. Седмица след седмица. Месец след месец.

Няма усещане за радост и удовлетворение.
Няма усещане за живот.Единственото разнообразие е да излезеш до магазина или да смениш обстановката за малко. Няма истинско преживяване.

Връзката, в която си, съществува формално. Живеете заедно, но всеки е в своя свят. Разговорите са сведени до необходимото. Близостта постепенно е изчезнала. Интимността е станала рядкост или напълно липсва.

Всичко се върти около това да мине още един ден, като същевременно се опитвате да запазите мира помежду си. Мълчиш, преглъщаш, премълчаваш, за да не стане по-зле.

Вътре в теб обаче има напрежение, което няма къде да отиде.

Поглеждаш се и не се разпознаваш.
Имаш усещането, че времето е минало, а ти си стояла на едно място. Че си се изгубила някъде по пътя.

Тази загуба не е внезапна.
Тя е резултат от години.

Малки компромиси, които изглеждат безобидни, но се натрупват.
Думи и отношения, които постепенно започват да звучат като твой вътрешен глас.
Живот между надеждата „ще се промени“ и страха „няма да се справя сама“.
Постоянно съмнение в собствените ти усещания и решения.

С времето това води до нерешителност, усещане за празнота, живот на автопилот и загуба на връзката със сърцето.

В един момент се появява мисълта, че „животът просто е такъв“, „всички стигат до това“.

Това е мястото, в което започва най-дълбокото отказване от себе си.

Защото „аз съм си такава“ или „животът е такъв“ не са истина. Това е отказ да видиш собствената си отговорност за живота си.

Когато започнеш да вярваш, че животът просто ти се случва – спираш да търсиш изход. Спираш да задаваш въпроси. Спираш да правиш избори.

Оставаш между недоволство и бездействие.

Този начин на съществуване не започва тук.
Той е научен много по-рано.

Когато в едно дете няма място за неговите нужди, когато изразяването води до критика, отхвърляне или конфликт, то започва да се адаптира. Започва да потиска себе си, за да запази връзката.

С времето това става автоматичен модел.

В зряла възраст той изглежда като търпене, мълчание, поемане на повече, отколкото можеш да носиш. Изглежда като постоянно съобразяване, до степен, в която вече не оставаш вътре в собствения си живот.

И тук се появява усещането, че не можеш да направиш промяна.

Не защото не можеш, а защото си изгубила връзката със себе си до степен, в която не вярваш, че имаш право на различен живот.

Тялото ти усеща това като страх.
Умът ти го обяснява като невъзможност.
Животът ти остава в застой.

Затова логическите решения не работят. Разбирането не води до действие, когато вътрешно няма усещане за опора.

Завръщането към себе си започва в момента, в който спреш да се определяш като „такава“.
Когато видиш, че това, което наричаш „себе си“, е модел.

Модел, който може да бъде разпознат, приет и променен.

Това означава да започнеш да се срещаш със себе си, вместо да се избягваш.
Да започнеш да чуваш какво наистина чувстваш, вместо да го притъпяваш.
Да си позволиш да признаеш, че не си добре, без да се връщаш към примирението.

Това е връщане към собствения ти глас.

Точно това правим в програмата
 “Върни се към себе си и живота, който бленуваш”

  • 9 срещи в рамките на три месеца, изцяло онлайн.
  • Между срещите имаш постоянен достъп до мен, за да не оставаш сама в моментите, в които се активират трудни състояния.
  • Изцяло индивидуален подход.
  • Получаваш и допълнителни практики и задачи, които са съобразени с твоя конкретен случай. Те поддържат процеса между срещите и помагат това, което се случва в тях, да се интегрира в ежедневието ти.

Ако това е нещо, което усещаш като “своето” можеш да се свържеш с мен тук!

Често задавани въпроси

Холистичната трансформация е процес, който работи на няколко нива едновременно – съзнание, подсъзнание, тяло и енергия.

Да, напълно

Процесът е индивидуален и съответно и резултатът е такъв за всеки.


За някои това води до дълбоко връщане към себе си, възстановяване на вътрешната опора и освобождаване на моделите, които вече не управляват избора им.

При други процесът отваря достъп до по-дълбоките пластове, които дълго време са били недостъпни. Това също е движение, защото именно там започва реалната промяна.

Дълбочината зависи от семейната динамика в детството ти, от тежестта на травматични моменти в миналото ти и най-вече от готовността да се срещнеш с това, което е вътре е теб.

Съпротивата е естествена част от процеса и често първо се работи с нея.

Независимо от всички фактори, винаги има движение. Променя се възприятието, намалява интензитетът на емоциите и заливащите състояния започват да се овладяват. Фиксацията върху партньора постепенно отслабва. Нуждата от контрол започва да изтънява и да се замества с приемане и допускане.

Възможно да се активират емоции, които дълго време са били потискани. Това не е усилване на болката, а контакт с нея.

Разликата е, че този път не оставаш сама вътре в това преживяване и не се налага да се защитаваш от него. Когато болката се изживее в безопасност, тя започва да се променя и да се освобождава, вместо да се натрупва.

Това усещане е напълно естествено. Част от процеса е именно срещата със съпротивата.

Не се изисква да си напълно готова. Достатъчно е да има готовност за първата стъпка. Оттам нататък процесът се разгръща постепенно и се движи според това, което можеш да понесеш в момента.

Възможно е да има периоди, в които си по-чувствителна или по-вглъбена, защото се активират вътрешни процеси. Възможно е да усетиш прилив на енергия или внезапна умора. Понякога може да се активира временно физическо неразположение. Всичко това е сигнал, че тялото ти преработва и пренарежда емоционалните си записи.

Когнитивните подходи работят основно с мислите, убежденията и начина, по който интерпретираш случилото се. Това носи яснота и разбиране.

Тук работим с мястото, в което преживяването е записано – в тялото и нервната система. Там, където реакциите се случват автоматично и не се променят само с разбиране.
Фокусът е върху изживяване и преработване на емоцията, така че да се освободи, вместо да се потиска или заобикаля.

Да, работи. За подсъзнанието и вътрешните процеси няма значение физическото разстояние. Това, с което работим, не е свързано с място, а с вътрешното преживяване, което се активира в теб.

Работата онлайн позволява да останеш в комфорта собственото си пространство, което в някои случаи дори прави процеса по-дълбок и по-истински.

цялосърце.бг

Виктория Петрова

Сертифициран ТЕС терапевт
Работа с вътрешното дете

Научи повече