---

Историята на Дарина по пътя с Цяло Сърце

* Всички имена в разказаните истории са сменени с цел конфиденциалност.

Първите думи на Дарина след като се свърза с мен бяха: „Не знам вече дали някой може да ми помогне.“
Въпреки осезаемото си отчаяние, тя все пак беше избрала да потърси изход.

Преди това беше посещавала дълго време психолог. Когато се свърза с мен, беше в състояние на силна тревожност и паника. Получаваше паник атаки, не можеше да спи вечер без да вземе валидол, а дори и с него сънят ѝ беше труден. Имаше постоянно стягане в гърдите, тежест и усещане, че не може да си поеме въздух. Успяваше да вдиша до някъде, но ако се опиташе по-дълбоко, започваше да ѝ се вие свят.

Всичко това се беше отключило, след като беше разбрала, че мъжът ѝ се е срещал с дръга жена дълго време.

Когато започнахме работа, тя нямаше яснота какво иска. Една част от нея искаше да запази връзката и да намери начин да продължат напред, тъй като съпругът и я уверяваше, че иска същото и то не само на думи, но и активно имаше желание да се вгледа в себе си и да се бори за връзката си.

Друга част от Дарина се съмняваше дали има смисъл и дали изобщо си струва да остане. Имаше натрапчиви мисли и вътрешно разкъсване.

В такива ситуации, когато няма яснота, не започваме с решения. Започваме със симптомите и с това, което тялото преживява в момента, и постепенно търсим корена. Случилото се във връзката разбира се не беше първопричината, а по-скоро отключващ момент към по-дълбоки преживявания, до които стигнахме в процеса.

С времето и работата ѝ състоянието започна да се променя. Паник атаките спряха. Започна да спи. Напрежението в гърдите изчезна и дишането се възстанови.

Най-важното беше, че започна да вижда по-ясно и да усеща себе си, вместо да реагира от страх и объркване. От това място успя да намери път към мъжа си и да вземе решение за връзката им.

Тя избра да даде шанс на отношенията. Този избор беше неин, взет съзнателно и от по-стабилно вътрешно място.